Aug 31, 2007, 8:13 PM

Може би от утре 

  Poetry
667 0 4
Страх ме е да те обичам още,
не допускам мисълта да те желая...
извинявам се на себе си среднощно,
че улавям се за двама да мечтая.

Грешно е, но страх ме е отдавна
да се доверя на някого отново...
раната боли ме от опареното
рано е да те приема във живота ми.

Не очаквай да ти дам любов
във сърцето щом страхът царува,
и примира във туптежа още
времето ще излекува...

Минали дела и нощи,
белезите във душата груби.
Не поисквай само обич,
мога да обичам лудо...

Страх ме е обаче точно
от това понякога, че губя...
както си изгубих и душата...
Мога да обичам бурно,
мога ала не днес...
Не и още.

Може би от утре.



© Кристина All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??