27 сент. 2016 г., 16:48

Може би ще те чакам...

624 4 10

... може би ще те чакам притихнала

сред останки от случено щастие.

 И макар че вече съм свикнала,

пак ще имам за срещата нереално очакване.

Ще е пролет – време за влюбени.

Ще потъна отново в очите ти.

Ще загубя представа за времето.

Ще ти разкажа мечите си.

... и че понякога плача.

Но сега съм по-щастлива отвсякога.

И те чакам там... някъде,

да ми кажеш „Обичам те” .

И те питам: " Защо тези думи се изричат

толкова трудно понякога...?"

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ирен Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Кери, Дочка, вашето присъствие на моята страничка е чест за мен.
    Таня...
    Натоварих останките в лодка
    всичко друго оставих
    всъщност - не, взех с мен и любимата котка
    но забравих костюм водолазен...
    И помолих вълните да ме отнесат
    на къде съдбата поиска
    тъй посоката те да решат...
    И вълната силна всичко помете, изплиска...
    И сега на брега "може би някого чакам..."
    но това не е проблем...
    "пътят към мене самата " е основната ми задача.
  • ... натовари останките в една лодка тогава и накъдето се люшнат и те отведат...
  • "там...някъде" се крие щастието
  • Понякога няма нужда от думи... Просто чуй...
  • Благодаря, Plevel! Може би, Джу, може би...

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...