27 сент. 2016 г., 16:48
Може би ще те чакам...
... може би ще те чакам притихнала
сред останки от случено щастие.
И макар че вече съм свикнала,
пак ще имам за срещата нереално очакване.
Ще е пролет – време за влюбени.
Ще потъна отново в очите ти.
Ще загубя представа за времето.
Ще ти разкажа мечите си.
... и че понякога плача.
Но сега съм по-щастлива отвсякога.
И те чакам там... някъде,
да ми кажеш „Обичам те” .
И те питам: " Защо тези думи се изричат
толкова трудно понякога...?"
© Ирен Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
... натовари останките в една лодка тогава и накъдето се люшнат и те отведат...
-
"там...някъде" се крие щастието
-
Понякога няма нужда от думи...
Просто чуй... -
Благодаря, Plevel! Може би, Джу, може би...
-
Може би ще ги каже
-
Хубаво е,поздрав!
-
Благодаря, contessa. Имаш право, Таня. Добре, че поне останките са от " случено щастие", че ако бяха от неслучено... Хммм. Вероятно за това лирическата не заявява с абсолютна убеденост, че ща чака , а казва - "може би ще те чакам..."
-
... колкото повече останки - толкова по нависоко ще го чакаш... и е трудно за достигане... до "обичам те"... но не невъзможно...
-
Хареса ми...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Таня...
Натоварих останките в лодка
всичко друго оставих
всъщност - не, взех с мен и любимата котка
но забравих костюм водолазен...
И помолих вълните да ме отнесат
на къде съдбата поиска
тъй посоката те да решат...
И вълната силна всичко помете, изплиска...
И сега на брега "може би някого чакам..."
но това не е проблем...
"пътят към мене самата " е основната ми задача.