12 янв. 2007 г., 11:46

можеби отново ще се срещнем

1K 0 6

Когато думите се свършат,
и свърши даже тишината,
когато мислите се скършат
от оптическа илюзия под водата,
когато чувствата замръзнат
като ледено
море,
по което секундите
далеч се плъзнат,
и времето
спре -
тогава можеби
отново ще се
срещнем
по средата на един далечен спомен,
но как ли ще се посрещнем,
щом на този свят огромен,
безсмъртни във
делата си,
но проклинящи си
дните,
сме оставили
телата си
и частици
от душите...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йордан Серафимов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...