Изгаря върху бялата стена
червеното око на карамфила.
Като една умираща звезда
денят сломен в ръцете ми се спира:
Аз нямам сили за да задържа
мига след който вече ще сме други
и търся своя път върху жарта-
докато свети, няма да се губя.
И цялата превръщам се във болка-
зад мен е само пепел и безпътие,
пред мен е още бялата тревога
за утре неродено, сън несбъднат... ...