Можем да обичаме
Изгаря върху бялата стена
червеното око на карамфила.
Като една умираща звезда
денят сломен в ръцете ми се спира:
Аз нямам сили за да задържа
мига след който вече ще сме други
и търся своя път върху жарта-
докато свети, няма да се губя.
И цялата превръщам се във болка-
зад мен е само пепел и безпътие,
пред мен е още бялата тревога
за утре неродено, сън несбъднат...
Но бавно от крилете ми изстинали
се раждат две ръце, безкрайно земни,
обвита в притегателните сили,
усещам пулса нажежен на времето.
И като утро твоите зеници
ми връщат светлината на усмивката:
сега сме нови и за пръв път истински,
открили тайната, че можем да обичаме.
червеното око на карамфила.
Като една умираща звезда
денят сломен в ръцете ми се спира:
Аз нямам сили за да задържа
мига след който вече ще сме други
и търся своя път върху жарта-
докато свети, няма да се губя.
И цялата превръщам се във болка-
зад мен е само пепел и безпътие,
пред мен е още бялата тревога
за утре неродено, сън несбъднат...
Но бавно от крилете ми изстинали
се раждат две ръце, безкрайно земни,
обвита в притегателните сили,
усещам пулса нажежен на времето.
И като утро твоите зеници
ми връщат светлината на усмивката:
сега сме нови и за пръв път истински,
открили тайната, че можем да обичаме.
© Йорданка Гецова All rights reserved.
/
