12 авг. 2006 г., 00:46

Можем ли?

Поэзия

1.2K 0 1

Слънцето изгря отново
Лъчите му се прокрадват
През прозореца.
Идва новият ден.
Отново.
Сякаш това трябва
Да има значение
Сякаш това трябва
Да ни радва
Сякаш можеш да почнеш отначало
А можем ли?
Можем ли да забравим
Предишният ден?
Можем ли да забравим
Лъжите на заобикалящият ни свят?
Можем ли да живеем
Сякаш всичко е наред?
Можем ли?
Със следи от сълзи
Събуждам се и се питам
Можем ли да живеем така
Вървя по улиците
Виждам лицата на хората
Щастието в очите им
Щастие,което може
Да се изпари за миг…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

ria (Гергана Иванова)

Не можем да забравим предишния ден, но това не значи, че трябва да умираме. Винаги можем да започнем отначало. Дори и нищо да не се получи, поне сме опитали.

2006-08-12T15:16:48+03:00

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поэзия 4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬