12 ago 2006, 0:46

Можем ли?

Poesía

1.2K 0 1

Слънцето изгря отново
Лъчите му се прокрадват
През прозореца.
Идва новият ден.
Отново.
Сякаш това трябва
Да има значение
Сякаш това трябва
Да ни радва
Сякаш можеш да почнеш отначало
А можем ли?
Можем ли да забравим
Предишният ден?
Можем ли да забравим
Лъжите на заобикалящият ни свят?
Можем ли да живеем
Сякаш всичко е наред?
Можем ли?
Със следи от сълзи
Събуждам се и се питам
Можем ли да живеем така
Вървя по улиците
Виждам лицата на хората
Щастието в очите им
Щастие,което може
Да се изпари за миг…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

ria (Гергана Иванова)

Не можем да забравим предишния ден, но това не значи, че трябва да умираме. Винаги можем да започнем отначало. Дори и нищо да не се получи, поне сме опитали.

2006-08-12T15:16:48+03:00

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0