12.08.2006 г., 0:46

Можем ли?

1.2K 0 1
Слънцето изгря отново
Лъчите му се прокрадват
През прозореца.
Идва новият ден.
Отново.
Сякаш това трябва
Да има значение
Сякаш това трябва
Да ни радва
Сякаш можеш да почнеш отначало
А можем ли?
Можем ли да забравим
Предишният ден?
Можем ли да забравим
Лъжите на заобикалящият ни свят?
Можем ли да живеем
Сякаш всичко е наред?
Можем ли?
Със следи от сълзи
Събуждам се и се питам
Можем ли да живеем така
Вървя по улиците
Виждам лицата на хората
Щастието в очите им
Щастие,което може
Да се изпари за миг…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алекс Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не можем да забравим предишния ден, но това не значи, че трябва да умираме. Винаги можем да започнем отначало. Дори и нищо да не се получи, поне сме опитали.

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....