Можеш да забравиш мойте думи,
а да помниш моето мълчание,
да забравиш хубавите мигове,
и да помниш тези на страдание,
може да изтриеш всички спомени,
моето лице и добротата ми
и да не преглътнеш, че подгонена,
криех се далеч от самотата си,
че ми беше трудно да открия
мястото къде ми е в света,
че не пуснах никого насила
да познае моята душа...
Може да не искаш да приемеш
всеки миг че дишам да летя,
може зад гърба ми да се смееш,
а да ме прегръщаш след това,
може да решиш, че ме познаваш
много преди да ти позволя...
Но недей, недей се заблуждава.
Само аз на цялата земя
знам коя съм, точно колко струвам,
аз решавам, ако ще греша,
заради никого не се преструвам,
пазя чиста своята душа!
А сърцето, вярно, че е крехко,
но мисли - когато ме раниш,
ще ти стане ли така по-леко?
Аз ли ще загубя или ти?