Apr 12, 2014, 11:41 PM

Можеш...

  Poetry » Other
864 0 0

Можеш да забравиш мойте думи,
а да помниш моето мълчание,
да забравиш хубавите мигове,
и да помниш тези на страдание,
може да изтриеш всички спомени,
моето лице и добротата ми
и да не преглътнеш, че подгонена,
криех се далеч от самотата си,
че ми беше трудно да открия
мястото къде ми е в света,
че не пуснах никого насила
да познае моята душа...
Може да не искаш да приемеш
всеки миг че дишам да летя,
може зад гърба ми да се смееш,
а да ме прегръщаш след това,
може да решиш, че ме познаваш
много преди да ти позволя...
Но недей, недей се заблуждава.
Само аз на цялата земя
знам коя съм, точно колко струвам,
аз решавам, ако ще греша,
заради никого не се преструвам,
пазя чиста своята душа!
А сърцето, вярно, че е крехко,
но мисли - когато ме раниш,
ще ти стане ли така по-леко?
Аз ли ще загубя или ти?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любимата All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...