Можеш ли...
Ти можеш ли да целуваш лъчите,
омайвайки сутрешния бриз?
Ти можеш ли да смириш вълните,
задоволявайки на морето всеки каприз?
Можеш ли да ме гледаш в очите,
и с поглед да ми дариш светлина?
Можеш ли да копнееш за звездите,
който заедно гледеме в ноща?
Ти можеш ли да ме превърнеш в фея,
познаваща само радостта,
можеш ли да утолиш жаждата на щурците,
за да огласъват с песен нощта?
Ти можеш ли да възкачиш скалите,
и да скриеш слънцето с ръка,
за малко да се скрият лъчите,
за миг да стане тъмен деня?
омайвайки сутрешния бриз?
Ти можеш ли да смириш вълните,
задоволявайки на морето всеки каприз?
Можеш ли да ме гледаш в очите,
и с поглед да ми дариш светлина?
Можеш ли да копнееш за звездите,
който заедно гледеме в ноща?
Ти можеш ли да ме превърнеш в фея,
познаваща само радостта,
можеш ли да утолиш жаждата на щурците,
за да огласъват с песен нощта?
Ти можеш ли да възкачиш скалите,
и да скриеш слънцето с ръка,
за малко да се скрият лъчите,
за миг да стане тъмен деня?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надя Георгиева Все права защищены
