patenceto (Надя Георгиева) patenceto (Надя Георгиева)
185
Sep 2, 2006, 11:37 AM

Можеш ли...

  Poetry
850 0 3
Ти можеш ли да целуваш лъчите,
омайвайки сутрешния бриз?
Ти можеш ли да смириш вълните,
задоволявайки на морето всеки каприз?

Можеш ли да ме гледаш в очите,
и с поглед да ми дариш светлина?
Можеш ли да копнееш за звездите,
който заедно гледеме в ноща?

Ти можеш ли да ме превърнеш в фея,
познаваща само радостта,
можеш ли да утолиш жаждата на щурците,
за да огласъват с песен нощта?

Ти можеш ли да възкачиш скалите,
и да скриеш слънцето с ръка,
за малко да се скрият лъчите,
за миг да стане тъмен деня?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надя Георгиева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0