locaaa_f (Биляна) locaaa_f (Биляна)
1 24
17 апр. 2009 г., 09:47

Мойта орис беше ти...

1.3K 0 19

 

Вдъхновено от книгата на

 Стефани Майър - "Новолуние"

 

 

 

Загубих смисъла...

След толкова безсмислия

превърнах се в черупка куха само.

И останах аз недоизпята, ненаписана...

Жива съм, но мъртва - само тялото е цяло...

 

И толкова съм пясъчна...

Толкова съм крехка и ронлива.

Душата ми изплъзва се през пръстите,

а спомени горят ме... рушат и малкото, което имам...

 

Но сега е безразлично...

Потънала във бездна - самота,

аз помня - имаше съдба... но мойта орис беше ти.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Биляна Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поэзия 4K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0