Мойта орис беше ти...
Вдъхновено от книгата на
Стефани Майър - "Новолуние"
Загубих смисъла...
След толкова безсмислия
превърнах се в черупка куха само.
И останах аз недоизпята, ненаписана...
Жива съм, но мъртва - само тялото е цяло...
И толкова съм пясъчна...
Толкова съм крехка и ронлива.
Душата ми изплъзва се през пръстите,
а спомени горят ме... рушат и малкото, което имам...
Но сега е безразлично...
Потънала във бездна - самота,
аз помня - имаше съдба... но мойта орис беше ти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Биляна Всички права запазени
