17.04.2009 г., 9:47 ч.

Мойта орис беше ти... 

  Поезия » Бели стихове
1059 0 19

 

Вдъхновено от книгата на

 Стефани Майър - "Новолуние"

 

 

 

Загубих смисъла...

След толкова безсмислия

превърнах се в черупка куха само.

И останах аз недоизпята, ненаписана...

Жива съм, но мъртва - само тялото е цяло...

 

И толкова съм пясъчна...

Толкова съм крехка и ронлива.

Душата ми изплъзва се през пръстите,

а спомени горят ме... рушат и малкото, което имам...

 

Но сега е безразлично...

Потънала във бездна - самота,

аз помня - имаше съдба... но мойта орис беше ти.

© Биляна Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • !!!
  • с крила си, мила Били...
    политай високо нагоре, можеш...с обич.
  • Просто бъди себе си! Неотразима си!
  • много ви благодаря на всички!
  • Не се отдавай на самотата,изкатери се на повърхността...Хубаво пишеш!
  • Много силен стих,а особено първият куплет...
    Наистина имаш талант!!!
    Пиши!!!
  • Прекрасно пишеш, Били! Въздействащ стих!
  • Поздравления! Чудесен стих! Е. и Б.
  • Разкошно!!!
  • Eй, вампирче сладко! ( шегувам се, мила, много зле прозвуча това обръщение ) Знаеш мнението ми за такива книги. Не ми допадат особено, но добре те е стимулирала да пишеш!
  • Тъжно ми стана!
  • Били много хубав стих дори ми се иска да си направя един анализ върху него, защото ме впечатли, браво!
  • Толкова си красива,
    млада и емоционална!
    Изливаш чувствата си в рима
    ...
    Имаш талант!

  • Много добре!
  • Христос Воскресе, Били! И аз! Ти не ми изпрати лирическа, но аз ще си я създам! Богиня - по мой образ и подобие! Слънчева бъди, и в стиховете си!
  • И аз съм фенка на Стефани Майър и мога с ръка на сърце да ти кажа,че творбата ти ми въздейства повече от книгата! Много ми хареса,поздрави
  • благодаря ти, Ники, но не аз съм лирическата Просто докато четях книгата, спомената над стихотворението ми, нямаше как да не съпреживея чувствата на героинята
  • Били, изпрати лирическата при мен, малко да я школувам! Аз виждам и малко по-далеч - светлина си, и пулсиращ стих. И всяка тъга води до помъдряване. А аз усещам колко си тъгувала. Смени посоките на стрелката: Ти си неговата орис!
Предложения
: ??:??