29 янв. 2009 г., 17:05

Мойта пъстроцветна дъга 

  Поэзия
559 0 0

 

  Студът скова земята.

  Лютият вятър  отново завя.

Стоя отново в стаята позната 

 и с мечти рисувам си дъга.

 

Мечтая как из росните ливади тичам

и докосва ме буйната зелена ръж.

Тичам из нея като малко момиче,

а  над мен вали тихо пролетният  дъжд.

 

И слънцето  лъчезарно се усмихна.

И капките  дъждовни в златисто оцвети.

И ето, че мойта дъга нарисува.

И отрази в косите ми свойте лъчи.

 

В очите ми четеше се радост -

на устните усмивка блести!

Да, това бе моята младост –

цветна дъга и много мечти.

 

И пак стоя в познатата стая.

И с мисли рисувам света,

и никой, никога не ще ми отнеме

мойта пъстроцветна, малка  дъга.

© Мария Тотевска Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??