Мойта пъстроцветна дъга
Студът скова земята.
Лютият вятър отново завя.
Стоя отново в стаята позната
и с мечти рисувам си дъга.
Мечтая как из росните ливади тичам
и докосва ме буйната зелена ръж.
Тичам из нея като малко момиче,
а над мен вали тихо пролетният дъжд.
И слънцето лъчезарно се усмихна.
И капките дъждовни в златисто оцвети.
И ето, че мойта дъга нарисува.
И отрази в косите ми свойте лъчи.
В очите ми четеше се радост -
на устните усмивка блести!
Да, това бе моята младост –
цветна дъга и много мечти.
И пак стоя в познатата стая.
И с мисли рисувам света,
и никой, никога не ще ми отнеме
мойта пъстроцветна, малка дъга.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Тотевска Всички права запазени
