7 мая 2007 г., 09:37

Мойта стая

642 0 0

Заповядай в мойта мрачна стая.

Заповядай и не се плаши.

Какво си мислиш, даже не гадая.

Твойте думи са лъжи.


Протегни ръка към тази мраморна врата.

Знам, студена е тя, като твоето сърце.

Влезеш ли вътре, ще избягаш от света,

а стаята всъщност е едно зрънце.


Зрънце без чувства, живинка.

Зрънце, което няма да поникне.

Живот, изпълнен с чудеса,

когато мойта кръв ще бликне.


И как намираш стаята ми влажна?
Нима не ти харесва?

Стоиш в тази стая мрачна,

която всичко мъртво смесва.


И май че искаш да излезеш.

Не ти харесва тук при мен.

Надежда - в друга стая ти да влезеш,

а туй "закон" е забранен !


                                                            9 Декември 2005г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Жана Симеонова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...