Заповядай в мойта мрачна стая.

Заповядай и не се плаши.

Какво си мислиш, даже не гадая.

Твойте думи са лъжи.

Протегни ръка към тази мраморна врата.

Знам, студена е тя, като твоето сърце.

Влезеш ли вътре, ще избягаш от света,

а стаята всъщност е едно зрънце.

Зрънце без чувства, живинка.

Зрънце, което няма да поникне.

Живот, изпълнен с чудеса,

когато мойта кръв ще бликне.

И как намираш стаята ми влажна?
Нима не ти харесва?

Стоиш в тази стая мрачна,

която всичко мъртво смесва.

И май че искаш да излезеш.

Не ти харесва тук при мен.

Надежда - в друга стая ти да влезеш,

а туй "закон" е забранен !

                                                            9 Декември 2005г.