7.05.2007 г., 9:37

Мойта стая

640 0 0

Заповядай в мойта мрачна стая.

Заповядай и не се плаши.

Какво си мислиш, даже не гадая.

Твойте думи са лъжи.


Протегни ръка към тази мраморна врата.

Знам, студена е тя, като твоето сърце.

Влезеш ли вътре, ще избягаш от света,

а стаята всъщност е едно зрънце.


Зрънце без чувства, живинка.

Зрънце, което няма да поникне.

Живот, изпълнен с чудеса,

когато мойта кръв ще бликне.


И как намираш стаята ми влажна?
Нима не ти харесва?

Стоиш в тази стая мрачна,

която всичко мъртво смесва.


И май че искаш да излезеш.

Не ти харесва тук при мен.

Надежда - в друга стая ти да влезеш,

а туй "закон" е забранен !


                                                            9 Декември 2005г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Жана Симеонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...