May 7, 2007, 9:37 AM

Мойта стая

  Poetry
639 0 0

Заповядай в мойта мрачна стая.

Заповядай и не се плаши.

Какво си мислиш, даже не гадая.

Твойте думи са лъжи.


Протегни ръка към тази мраморна врата.

Знам, студена е тя, като твоето сърце.

Влезеш ли вътре, ще избягаш от света,

а стаята всъщност е едно зрънце.


Зрънце без чувства, живинка.

Зрънце, което няма да поникне.

Живот, изпълнен с чудеса,

когато мойта кръв ще бликне.


И как намираш стаята ми влажна?
Нима не ти харесва?

Стоиш в тази стая мрачна,

която всичко мъртво смесва.


И май че искаш да излезеш.

Не ти харесва тук при мен.

Надежда - в друга стая ти да влезеш,

а туй "закон" е забранен !


                                                            9 Декември 2005г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Жана Симеонова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...