7 may 2007, 9:37

Мойта стая

  Poesía
641 0 0

Заповядай в мойта мрачна стая.

Заповядай и не се плаши.

Какво си мислиш, даже не гадая.

Твойте думи са лъжи.


Протегни ръка към тази мраморна врата.

Знам, студена е тя, като твоето сърце.

Влезеш ли вътре, ще избягаш от света,

а стаята всъщност е едно зрънце.


Зрънце без чувства, живинка.

Зрънце, което няма да поникне.

Живот, изпълнен с чудеса,

когато мойта кръв ще бликне.


И как намираш стаята ми влажна?
Нима не ти харесва?

Стоиш в тази стая мрачна,

която всичко мъртво смесва.


И май че искаш да излезеш.

Не ти харесва тук при мен.

Надежда - в друга стая ти да влезеш,

а туй "закон" е забранен !


                                                            9 Декември 2005г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Жана Симеонова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...