Мокра съм връв!
Дори да не искам и палци да стискам,
пак петък тринайсти е тук.
Пред мен се изправя, какво да го правя,
освен да игаем напук.
Играта известна е мамещо лесна –
прилича на весел кадрил.
Но той отзарана на тясно ме хвана,
усмивките в мен забранил.
Притиснат, човекът със грация лека
изхлузва се. Мокра съм връв!
А петък немее и шапка ветрее,
усетил надцакване пръв.
Защо ме притиска? Така ще разплиска
гнева, предизвикан от друг –
съпружеско тяло, до днес неразбрало
какво е да бъдеш съпруг.
Предложи ми точно той нагло, безочно
в тринайстия петъчен ден.
А аз, будалата, приех му цветята
и пръстена, купен за мен.
Но свърши играта! Да върна халката
фаталният петък зове.
В живота ни скучен усмивка се случва,
когато друг кански реве.
Какво да ме прави и как да забави
фаталната моя стрела
мъжът ми се чуди, щом рой пеперуди
оставил е в мен без крила.
Във петък започна ареста безсрочен
и в петък ще свърши. Дотук!
Приятел, хвани ме, към друг поведи ме
съпруга да стана напук!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Панайотова Все права защищены
