Мокра съм връв!
Дори да не искам и палци да стискам,
пак петък тринайсти е тук.
Пред мен се изправя, какво да го правя,
освен да игаем напук.
Играта известна е мамещо лесна –
прилича на весел кадрил.
Но той отзарана на тясно ме хвана,
усмивките в мен забранил.
Притиснат, човекът със грация лека
изхлузва се. Мокра съм връв!
А петък немее и шапка ветрее,
усетил надцакване пръв.
Защо ме притиска? Така ще разплиска
гнева, предизвикан от друг –
съпружеско тяло, до днес неразбрало
какво е да бъдеш съпруг.
Предложи ми точно той нагло, безочно
в тринайстия петъчен ден.
А аз, будалата, приех му цветята
и пръстена, купен за мен.
Но свърши играта! Да върна халката
фаталният петък зове.
В живота ни скучен усмивка се случва,
когато друг кански реве.
Какво да ме прави и как да забави
фаталната моя стрела
мъжът ми се чуди, щом рой пеперуди
оставил е в мен без крила.
Във петък започна ареста безсрочен
и в петък ще свърши. Дотук!
Приятел, хвани ме, към друг поведи ме
съпруга да стана напук!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
