sibiria (Ваня Ризова)
3 0
1 июл. 2010 г., 13:43

Мокра трева 

  Поэзия » Другая
379 0 1
Мокри жита, посивяло небе и в росата оставени стъпки -
по тревата личи любовта...
И следите се губят нейде в ранната нощ,
тишината прегръща двете слети тела...
Песента на щуреца и ликът на луната -
притаени се вслушват да чуят мълвата,
женска страст и мъжка нежност -
по тревата личи любовта...
Те са влюбени, нищо не чуват -
всеки гледа в очите на другия -
любовта се е сгушила между две уморени тела...
Той целува очите ù, тя го гали с ръка,
всичко тук си остава - надалеч от света,
в който тъжно изчезва близостта между двама...
Не прошепват слова, всичко с очите си казват,
знаят, минава нощта, във която са двама,
скоро между тях ще застане раздяла...
Забранената обич надалече те крият -
тяхната обич - най-сладкият грях...
Уморени тела върху мокра трева
и любов разпиляна в избледняла зора...
Притаени стоят и не смеят да станат,
още миг, може и два,
после всеки в различна посока поема...
Утре, нейде там сред тревата,
ще запее щурец и полека в забрава
ще разкаже за любов забранена,
за нечувана страст - за мъжа, за жената
и за техния грях...
Утре тук ще остане само суха трева
и по нея отдавна не ще личи любовта...

© Ваня Ризова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Копнеж
    Когато чисти капки дъжд измиват
    прашните стъкла на моята задрямала душа
    и отнасят смачканата тишина във тинята,
    мисли за мен с гърдите си и нежно ме обичай!
    Защото без теб света се сгромолясва,
    защото всеки облак в облака с сблъсква,
    зад шареното нищо дъга се спотаява
    и стон от премръзнало сърце откъсва.
    Когато превали и слънцето погали върховете на тревите,
    повей в листата топъл южен вятър
    целуни светулките далечни на звездите,
    прегърни плахи сенки на тополите в полята
Предложения
: ??:??