Мокра трева

Мокри жита, посивяло небе и в росата оставени стъпки -
по тревата личи любовта...
И следите се губят нейде в ранната нощ,
тишината прегръща двете слети тела...
Песента на щуреца и ликът на луната -
притаени се вслушват да чуят мълвата,
женска страст и мъжка нежност -
по тревата личи любовта...
Те са влюбени, нищо не чуват -
всеки гледа в очите на другия -
любовта се е сгушила между две уморени тела...
Той целува очите ù, тя го гали с ръка,
всичко тук си остава - надалеч от света,
в който тъжно изчезва близостта между двама...
Не прошепват слова, всичко с очите си казват,
знаят, минава нощта, във която са двама,
скоро между тях ще застане раздяла...
Забранената обич надалече те крият -
тяхната обич - най-сладкият грях...
Уморени тела върху мокра трева
и любов разпиляна в избледняла зора...
Притаени стоят и не смеят да станат,
още миг, може и два,
после всеки в различна посока поема...
Утре, нейде там сред тревата,
ще запее щурец и полека в забрава
ще разкаже за любов забранена,
за нечувана страст - за мъжа, за жената
и за техния грях...
Утре тук ще остане само суха трева
и по нея отдавна не ще личи любовта...