Аnna (Ана Янкова)
185 493
23 нояб. 2023 г., 14:51

Мокри спомени 

  Поэзия » Любовная
117 3 6

Душата ми е блудница, несретна,

без право на свободна воля.

Посрещам тишината, а идва тя - негата.

Галят по косите вълните на празния сезон,

а после кротко взимам в пазви,

сивия, пуст есенен ден.

Отпивам от кафето, до мене мърка котка,

набирам цифри леко и моля за човечност.

Отвръщат ми с жестокост две устни, преди толкова обичани.

Мълча и плача, стенейки.

Защо обичам още!

Загърбила болката, тръгвам към парка.

Пейките са мокри

от дъждовния ден.

Вали, ала сърцето е кълбо от неприкрити истини.

Като ветрило вятърът се гърчи.

Очите ми са празни като стомни.

Духът е някъде далече, отхвърлен, безпризорен и изпразнен.

От обичта.

Едно дете се спира и ме пита: „Како, плачеш ли?“

Отвръщам с усмивка - „Не, детенце! Не!“

И искам да избягам от света.

Вкъщи никой ме не чака.

Домът не е пристан, а тлеещ въглен.

Разрошени косите хленчат,

а сякаш се надпреварвам с дявола.

Чувствата са сенки от миналото.

Настоящето е тук, бъдещето - загадка.

В грохота на съвестта

чувам позната мелодия.

Без сили съм,

сядам на пейката мокра.

Търся телефона на раздялата,

като изоставени мечти, пропаднал .

„Валя, съжалявам,

Върни се при мен! Прости!“

Гордост и тъга напомнят ужилване.

Идва до мен познато лице,

гушва ме в силните си ръце.

Потъвам, потъвам...

искам да съм есенно листо.

Тогава вятърът спира, дъждът побягва.

Оставаме само ти и аз.

Като драконови крила намирам чрез тях себе си.

Целувката е като красиво цвете.

А прошката - възраждане.

„Тук съм, обич!“

Давя се в сълзите.

Добра и красива съм,

преоткрита.

Един малък диамант на надеждата.

Любов, има те!

Остани.

И бъди!

Пътят е осеян с цветни сърца.

А двамата търсим общия храм от светлина.

 

© Ана Янкова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ники, благодаря!
  • Много е хубаво!
    Поздрави, Ана!
  • Стойчо, много благодаря!
  • "А двамата търсим общия храм на светлината."
    Поантата заключена в този стих казва кой е идеалът на любовта!
    Поздравления, Ана!
  • Благодаря за коментара, сърдечно, Младене!
  • Толкова много поетични бисери, заключени в един-единствен стих.
    И заглавието е прекрасно избрано. Поздравление, Ана!
Предложения
: ??:??