Душата ми е блудница, несретна,
без право на свободна воля.
Посрещам тишината, а идва тя - негата.
Галят по косите вълните на празния сезон,
а после кротко взимам в пазви,
сивия, пуст есенен ден.
Отпивам от кафето, до мене мърка котка,
набирам цифри леко и моля за човечност.
Отвръщат ми с жестокост две устни, преди толкова обичани.
Мълча и плача, стенейки.
Защо обичам още!
Загърбила болката, тръгвам към парка. ...