aap (Ангел)
921 3578
7 февр. 2017 г., 20:49

Молба 

  Поэзия
329 2 5

Усмихвам се, а ме боли...

Мислите ми са разбити...

Отчаян погледът кръжи!?

От хаоса на мойте вопли.

 

Живея своя си живот.

От него уча се да бъда  по-добър!

Човек ... Да истински човек!

Усещащ  болката до края.

 

За всички мой грехове...

И на мойте надежди искам

аз да кажа... Във мене сте!?

И моля ви с мен до края 

останете.

© Ангел Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря от сърце за топлите коментари приятели!До нови!
  • ...
  • Колко ми е познато това усещане ... Благодаря ти за този стих!
  • " и моля ви се с мен до края останете". В това се крие част от същността. Да се приемем със всичко в нас, с абсолютно всичко, за да приемем и останалите! Силно и емоционално както винаги, Ангел! Бъркаш в сърцето.
  • Най-трудно се прощаваме с надеждата, защото тя е пепелта от вярата. Философска е творбата ти, Ангеле. Замисли ме за истинските стойности в живота. И се радвам, защото съм точно на тази вълна.
Предложения
: ??:??