Молба

Поезия

494 2 5

Усмихвам се, а ме боли...

Мислите ми са разбити...

Отчаян погледът кръжи!?

От хаоса на мойте вопли.

Живея своя си живот.

От него уча се да бъда по-добър!

Човек ... Да истински човек!

Усещащ болката до края.

За всички мой грехове...

И на мойте надежди искам

аз да кажа... Във мене сте!?

И моля ви с мен до края

останете.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

aap (Ангел)

Благодаря от сърце за топлите коментари приятели!До нови!

2017-02-08T20:53:27+02:00
contessa (Светла Асенова)

...

2017-02-08T18:36:14+02:00
Веси_Еси (Еси)

Колко ми е познато това усещане ... Благодаря ти за този стих!

2017-02-08T15:43:58+02:00
Kalia1117 (Лили Вълчева)

" и моля ви се с мен до края останете". В това се крие част от същността. Да се приемем със всичко в нас, с абсолютно всичко, за да приемем и останалите! Силно и емоционално както винаги, Ангел! Бъркаш в сърцето.

2017-02-08T01:33:47+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Най-трудно се прощаваме с надеждата, защото тя е пепелта от вярата. Философска е творбата ти, Ангеле. Замисли ме за истинските стойности в живота. И се радвам, защото съм точно на тази вълна.

2017-02-07T23:32:02+02:00