Молба
Все по-трудно се диша,
светът ни прогнива,
не признава спирачки "прогресът".
Злободневната киша
с думи груби извира.
Цели в упор предателски стресът.
Все по-сиво небето
сред бетон коленичи.
Няма слънце, a пушек и сажди.
Как боли там, където
секват песните птичи
и сърцата стени си изграждат.
Все по-дълго се влачи
студената зима,
а усмивките в лед не виреят.
В черно облаци плачат,
кал навсякъде има...
Как така, Боже, ще оцелеем?
Дай ни прошка поредна.
Знам, че много ни стана -
всеки шанс "отговорно" пилеем,
но повярвай, последно
из душите остава
тази тръпка, че ни се живее.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Деа Все права защищены
