ДИС (Деа)
298 6685
30.06.2024 г., 20:30 ч.

Молба 

  Поезия
199 3 10

Все по-трудно се диша,
светът ни прогнива,
не признава спирачки "прогресът".
Злободневната киша
с думи груби извира.
Цели в упор предателски стресът.

Все по-сиво небето
сред бетон коленичи.
Няма слънце, a пушек и сажди.
Как боли там, където
секват песните птичи
и сърцата стени си изграждат.

Все по-дълго се влачи
студената зима,
а усмивките в лед не виреят.
В черно облаци плачат,
кал навсякъде има...
Как така, Боже, ще оцелеем?

Дай ни прошка поредна.
Знам, че много ни стана -
всеки шанс "отговорно" пилеем,
но повярвай, последно
из душите остава
тази тръпка, че ни се живее.

© Деа Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??