Молба
Все по-трудно се диша,
светът ни прогнива,
не признава спирачки "прогресът".
Злободневната киша
с думи груби извира.
Цели в упор предателски стресът.
Все по-сиво небето
сред бетон коленичи.
Няма слънце, a пушек и сажди.
Как боли там, където
секват песните птичи
и сърцата стени си изграждат.
Все по-дълго се влачи
студената зима,
а усмивките в лед не виреят.
В черно облаци плачат,
кал навсякъде има...
Как така, Боже, ще оцелеем?
Дай ни прошка поредна.
Знам, че много ни стана -
всеки шанс "отговорно" пилеем,
но повярвай, последно
из душите остава
тази тръпка, че ни се живее.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деа Всички права запазени
