Анонимен, в студения град
сред камшици на злостни езици,
вегетирам сред болка и смрад
и сред похот на мазни мръсници.
Колко пошли мечти принизени,
колко стъпкани крехки надежди,
колко бедни души омерзени
изпепелени спомени нежни!
Танцуват листата на двора,
самотата вали из ведро...
Боже, милост за грешните хора!
На злината отдай със добро.