Анонимен, в студения град
сред камшици на злостни езици,
вегетирам сред болка и смрад
и сред похот на мазни мръсници.
Колко пошли мечти принизени,
колко стъпкани крехки надежди,
колко бедни души омерзени
изпепелени спомени нежни!
Танцуват листата на двора,
самотата вали из ведро...
Боже, милост за грешните хора!
На злината отдай със добро.
© АГОП КАСПАРЯН All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
