Молба
Прокарай ръце през косите ми,
потъни, безпризорен, в тези обятия.
Удваи се без капчица страх във очите ми,
не търси за туй термини и понятия.
Не ще успееш да си обясниш
какво се случи, какво ще се случва.
Опитай само времето да уловиш
и да го заключиш, за да спре да отминава.
Тихо, спри... Не говори.
Нека душите ни сами се разберет.
Разумът си навън, пред вратата забрави
и ела тук божествен, опияняващ, пожелан.
Никъде другаде не ще намериш
онова, което дори не потърси у мен.
Поседни и... далеч не си помисляй да тръгваш.
Не би си тръгнал цяла вечност, само да зависеше от мен...
потъни, безпризорен, в тези обятия.
Удваи се без капчица страх във очите ми,
не търси за туй термини и понятия.
Не ще успееш да си обясниш
какво се случи, какво ще се случва.
Опитай само времето да уловиш
и да го заключиш, за да спре да отминава.
Тихо, спри... Не говори.
Нека душите ни сами се разберет.
Разумът си навън, пред вратата забрави
и ела тук божествен, опияняващ, пожелан.
Никъде другаде не ще намериш
онова, което дори не потърси у мен.
Поседни и... далеч не си помисляй да тръгваш.
Не би си тръгнал цяла вечност, само да зависеше от мен...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Диляна Тополарова Все права защищены
