Молба
Прокарай ръце през косите ми,
потъни, безпризорен, в тези обятия.
Удваи се без капчица страх във очите ми,
не търси за туй термини и понятия.
Не ще успееш да си обясниш
какво се случи, какво ще се случва.
Опитай само времето да уловиш
и да го заключиш, за да спре да отминава.
Тихо, спри... Не говори.
Нека душите ни сами се разберет.
Разумът си навън, пред вратата забрави
и ела тук божествен, опияняващ, пожелан.
Никъде другаде не ще намериш
онова, което дори не потърси у мен.
Поседни и... далеч не си помисляй да тръгваш.
Не би си тръгнал цяла вечност, само да зависеше от мен...
потъни, безпризорен, в тези обятия.
Удваи се без капчица страх във очите ми,
не търси за туй термини и понятия.
Не ще успееш да си обясниш
какво се случи, какво ще се случва.
Опитай само времето да уловиш
и да го заключиш, за да спре да отминава.
Тихо, спри... Не говори.
Нека душите ни сами се разберет.
Разумът си навън, пред вратата забрави
и ела тук божествен, опияняващ, пожелан.
Никъде другаде не ще намериш
онова, което дори не потърси у мен.
Поседни и... далеч не си помисляй да тръгваш.
Не би си тръгнал цяла вечност, само да зависеше от мен...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диляна Тополарова Всички права запазени
