24 июл. 2013 г., 21:56

Молба

1.8K 0 4

                                   Молба

 

          Докосвай ме!

          Като вятъра в простора.

          Като пресъхнало от слънцето небе.

          Закриляй ме!

          Като житен клас,

          поглеждайки нагоре.

          Като дъждовна капка

          в счупено гърне!

          Прегръщай ме!

          И с длани горещи

          отровата отмий.

          Земята на две да се сцепи,

          с живителна сила напои!

          Обичай ме!

          Като горящ въглен

          лавата разтопи,

          да потекат пресъхнали реки,

          сълзите в ручеи събери,

          сънят наяве превърни!

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бонка Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...