24.07.2013 г., 21:56

Молба

1.8K 0 4

                                   Молба

 

          Докосвай ме!

          Като вятъра в простора.

          Като пресъхнало от слънцето небе.

          Закриляй ме!

          Като житен клас,

          поглеждайки нагоре.

          Като дъждовна капка

          в счупено гърне!

          Прегръщай ме!

          И с длани горещи

          отровата отмий.

          Земята на две да се сцепи,

          с живителна сила напои!

          Обичай ме!

          Като горящ въглен

          лавата разтопи,

          да потекат пресъхнали реки,

          сълзите в ручеи събери,

          сънят наяве превърни!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бонка Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...