Молба
Докосвай ме!
Като вятъра в простора.
Като пресъхнало от слънцето небе.
Закриляй ме!
Като житен клас,
поглеждайки нагоре.
Като дъждовна капка
в счупено гърне!
Прегръщай ме!
И с длани горещи
отровата отмий.
Земята на две да се сцепи,
с живителна сила напои!
Обичай ме!
Като горящ въглен
лавата разтопи,
да потекат пресъхнали реки,
сълзите в ручеи събери,
сънят наяве превърни!
© Бонка Василева All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
