Молба
Докосвай ме!
Като вятъра в простора.
Като пресъхнало от слънцето небе.
Закриляй ме!
Като житен клас,
поглеждайки нагоре.
Като дъждовна капка
в счупено гърне!
Прегръщай ме!
И с длани горещи
отровата отмий.
Земята на две да се сцепи,
с живителна сила напои!
Обичай ме!
Като горящ въглен
лавата разтопи,
да потекат пресъхнали реки,
сълзите в ручеи събери,
сънят наяве превърни!
© Бонка Василева All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
