24 jul 2013, 21:56

Молба

  Poesía
1.8K 0 4

                                   Молба

 

          Докосвай ме!

          Като вятъра в простора.

          Като пресъхнало от слънцето небе.

          Закриляй ме!

          Като житен клас,

          поглеждайки нагоре.

          Като дъждовна капка

          в счупено гърне!

          Прегръщай ме!

          И с длани горещи

          отровата отмий.

          Земята на две да се сцепи,

          с живителна сила напои!

          Обичай ме!

          Като горящ въглен

          лавата разтопи,

          да потекат пресъхнали реки,

          сълзите в ручеи събери,

          сънят наяве превърни!

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бонка Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....