12 дек. 2010 г., 21:13

Молба

780 0 2


Молба

На И.

 

Не се завръщай никога при мен,

неутешима е душевната ми горест,

в душата ми не ще откриеш ден –

сред нощите на вечната ми орис.

 

Не се завръщай – няма сред мечтите

нито една достойна за съдба

и празни и безсмислени са дните –

последните ми дни сред пустошта.

 

Не се завръщай, няма да откриеш

при мене радостни криле,

в отчаяност ще можеш да се скриеш

в душата ми сред зной и ветрове.

 

Не се завръщай, мойто отчаяние

роди се от копнежа ми по теб

и ако дойдеш тук, сред вечното страдание,

в страстта ми ще изгаряш дни безчет.

 

Не се завръщай.

 

 

p.s. Умолявам те, бъди непокорен и смел.

*

*

*

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кат Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...