12 дек. 2010 г., 21:13

Молба

776 0 2


Молба

На И.

 

Не се завръщай никога при мен,

неутешима е душевната ми горест,

в душата ми не ще откриеш ден –

сред нощите на вечната ми орис.

 

Не се завръщай – няма сред мечтите

нито една достойна за съдба

и празни и безсмислени са дните –

последните ми дни сред пустошта.

 

Не се завръщай, няма да откриеш

при мене радостни криле,

в отчаяност ще можеш да се скриеш

в душата ми сред зной и ветрове.

 

Не се завръщай, мойто отчаяние

роди се от копнежа ми по теб

и ако дойдеш тук, сред вечното страдание,

в страстта ми ще изгаряш дни безчет.

 

Не се завръщай.

 

 

p.s. Умолявам те, бъди непокорен и смел.

*

*

*

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кат Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....