ZAPP (Запрян Колев)
141 2346
16 мая 2012 г., 12:09

Молба 

  Поэзия » Философская
571 0 10

              Молба

 

 

Как  след  толкова  раздели

под  натежалото

от скръб небе

сърцето не стихва помъдряло,

а  безпокойството

отново го кове.

Животът ще сложи 

инфарктната си точка.

Това се  знае...

не от вчера  е  светът,

но не в пощада и с отсрочка,

а по пътя тежък,

във средата на мига.

Ако пък

неусетно всичко аз загубя:

любов, приятели... и  врагове,

не ме оставяй тогава,

Господи, да се събудя

със застинало

в безмълвие сърце.

Вземи си дарената от теб искра,

преди да се превърне

във ненужна прах,

ще го приема 

като участ по-добра,

от бездушието всъщност

ме е страх.

© Запрян Колев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • !!!
  • И аз от това се страхувам!
  • Приветствам финала!
    Привет, Зап!
  • Благодаря за коментарите,приятели!
    Дали ги желаем или не, нещата от живота се случват.
    Елена Петрова
    Минка Конарова
    Виолета Томова
    Николина Милева
    Чо Ю
    Мария
    Анжанбман Анапестов
  • Споделям!
  • Дано не се случва!
    Предполагам всеки таи подобна молба в сърцето си...
    Поздрав!
  • страшничко си епоздрав

  • Искрено и актуално.Поздрави!Wali/Виолета Томова/
  • от бездушието всъщност ме е страх.
    С това бездушие,вече е заразено човечеството!
    Наистина това е и моя страх!
    Много ми хареса!Поздравления!
  • ...и мен... Предполагам и още много се страхуват от него, но рядко са тези които си го признават! Поздрав сърдечен, Зап! Споделям!
Предложения
: ??:??