May 16, 2012, 12:09 PM

Молба 

  Poetry » Phylosophy
665 0 10
Молба
Как след толкова раздели
под натежалото
от скръб небе
сърцето не стихва помъдряло,
а безпокойството
отново го кове.
Животът ще сложи
инфарктната си точка.
Това се знае...
не от вчера е светът,
но не в пощада и с отсрочка, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Запрян Колев All rights reserved.

Random works
: ??:??