Молба
Молба
Как след толкова раздели
под натежалото
от скръб небе
сърцето не стихва помъдряло,
а безпокойството
отново го кове.
Животът ще сложи
инфарктната си точка.
Това се знае...
не от вчера е светът,
но не в пощада и с отсрочка,
а по пътя тежък,
във средата на мига.
Ако пък
неусетно всичко аз загубя:
любов, приятели... и врагове,
не ме оставяй тогава,
Господи, да се събудя
със застинало
в безмълвие сърце.
Вземи си дарената от теб искра,
преди да се превърне
във ненужна прах,
ще го приема
като участ по-добра,
от бездушието всъщност
ме е страх.
© Запрян Колев All rights reserved.
