Молба
630
0
4
Не казвай сбогом в този ранен час,
нека да допуша спокойно,
не изричай прощалните думи на глас,
още малко ще помечтая волно.
От нашата раздяла мина много време.
Слънцето греее - навън е пролет.
Не позволявай на трамвая да ме вземе.
Не спирай на мислите метежния полет.
Не надвисва ли над теб сладко споменът сега?
Усмихваш се. Колко хубаво ни беше...
Хвани ръката ми, без да мислиш на мига.
Какво само вършехме, когато вън валеше!
Отдавна захвърлих си фаса.
Досещаш се какво искрено желая
и кухо гледаш кръглата маса.
Тръгвам. Това, че бързаш и ти, го зная.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мариела Тороманска Все права защищены
