meriblack (Мариела Тороманска)
3 11
3.07.2012 г., 20:40 ч.

Молба 

  Поезия
510 0 4

Не казвай сбогом в този ранен час,

нека да допуша спокойно,

не изричай прощалните думи на глас,

още малко ще помечтая волно.

От нашата раздяла мина много време.

Слънцето греее - навън е пролет.

Не позволявай на трамвая да ме вземе.

Не спирай на мислите метежния полет.

Не надвисва ли над теб сладко споменът сега?

Усмихваш се. Колко хубаво ни беше...

Хвани ръката ми, без да мислиш на мига.

Какво само вършехме, когато вън валеше!

Отдавна захвърлих си фаса.

Досещаш се какво искрено желая

и кухо гледаш кръглата маса.

Тръгвам. Това, че бързаш и ти, го зная.

© Мариела Тороманска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Това ме вдъхновяваше, това пишех. Радоста е по-трудна за изразяване от тъгата.Но, Крикор, ти си абсолютно прав!
  • Стиховете ти са хубави, емоционални, но има доста любовна мъка в тях. Разочарование от човека, който си залюбила. Яворов беше казал, че " в любовта има мъка, и в мъката любов. Ти си само на 20, гледай на живота по-оптимистично и се радвай и възпявай красивото, истинското и не позволявай на мъката да надделее. Усмихвай се по-често и се радвай на живота. За всеки от нас той е ЕДИНСТВЕН.
  • Благодаря ти много, Елена!
  • Поздрав за хубавият стих!
Предложения
: ??:??