Молба към слънцето
Посади ни в полета от вяра.
Няма плевел и няма поквара
за израснала в стройна редица
и от слънце огряна пшеница.
Всяко зрънце калéна надежда
към небето ти златно поглежда
и превръща се в бурни морета.
Натежават от плод класовете.
А узреем ли - кротко жъни ни
в хоризонта на белите зими.
Нека утре сме хляба насъщен,
та децата ни тук се завръщат
като птиците смели напролет.
Нека ние сме техния полет
и нахраним душите им. Нека
сме им светла и вярна пътека.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Деница Ангелова Все права защищены
