Моли пострада
Моли пострада
Моли падна от леглото
и удари се жестоко,
мама бързичко я взе,
че изглежда много зле.
Гледа, хълца, но не лае,
може би това е краят,
мислехме си Ние всички
и ни тръгнаха сълзички.
Гледахме я във очите
и се чудехме, горките,
как да и помогнем, как,
та да стане пак юнак.
Жал ми стана мене,
тя е тъй - добричка
а пък страда,
някак си самичка.
Мама я погали,
леко по главата,
а пък тя, душата,
трепна със краката.
Взе да се изправя,
мръдна със ушенца,
вирна опашлето,
писна със гласчето!
Пак ли ще е дружка,
малката сладушка,
ще ли се оправи,
че да ни се гали?
Някак ни олекна,
като се разходи,
пийна си водица,
хапна си храница.
Мама се усмихна,
взе я във ръце,
гушна я с надежда
дано да е добре...
...............................
...............................
Пак сме четирима,
Моли е със нас
и поехме дружно
в този ранен час.
Някак си прескочи
своята беда,
ще я пазим всички,
тя ни е - Мечта!...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Вал Герх Все права защищены
