11 апр. 2012 г., 13:51

Молитва 

  Поэзия » Философская
666 0 4

Изпълни църквата камбанен звън,

прекръстихме се със „Христос воскресе”,

отново поздравихме се отвън,

в дома си всеки свещ отнесе.

 

Разпятието в църквата виси,

Христос от него скръбно наблюдава.

Духа човешки той да възкреси

от двайсет века се надява.

 

На празниците правим показно

и пак подкарваме я, както знаем.

Сега се моля само за едно:

Да не настъпи време  да се каем!

© Валерия Тодорова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??