Изпълни църквата камбанен звън,
прекръстихме се със „Христос воскресе”,
отново поздравихме се отвън,
в дома си всеки свещ отнесе.
Разпятието в църквата виси,
Христос от него скръбно наблюдава.
Духа човешки той да възкреси
от двайсет века се надява.
На празниците правим показно
и пак подкарваме я, както знаем.
Сега се моля само за едно:
Да не настъпи време да се каем!
© Валерия Тодорова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
