18 мар. 2011 г., 12:38

Молитва

794 0 2

Не съм играчка в ничии ръце

и съм готов с всекиго да споря,

в моите гърди тупти сърце

и аз за любовта си няма да се моля.

 

Не ще да търся спомена горчив

и да се лутам в празните надежди,

не бих аз станал плах и колеблив

на колене без капчицата нежност.

 

Лъжите всеки сам да си чете,

аз със своите думи никога не лъжа,

в моите гърди тупти сърце

и аз на никому не ще съм длъжен.

 

Профукал бих последния петак,

заровил бих главата си в тиня,

но пак ще бъда истински не сляп,

живота си не давам на тепсия.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Ангелов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Профукал бих последния петак,

    заровил бих главата си в тиня,

    но пак ще бъда истински не сляп,

    живота си не давам на тепсия."

    Силен стих, извиращ от душата !
    Поздрав за стиха! Браво. Валка! Потресе ме! Нека бъдем силни и вярваме в истинските неща!
  • Само лирически минал през катарзис, простил на своите и чуждите грешките може да бъде толкова категоричен за бъдещето, защото ... Любовта не е по заслуга и в това е силата й! А заглавието само по себе си ме усмихва.
    ПоЗдрави!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...