Не съм играчка в ничии ръце
и съм готов с всекиго да споря,
в моите гърди тупти сърце
и аз за любовта си няма да се моля.
Не ще да търся спомена горчив
и да се лутам в празните надежди,
не бих аз станал плах и колеблив
на колене без капчицата нежност.
Лъжите всеки сам да си чете,
аз със своите думи никога не лъжа,
в моите гърди тупти сърце
и аз на никому не ще съм длъжен.
Профукал бих последния петак,
заровил бих главата си в тиня,
но пак ще бъда истински не сляп,
живота си не давам на тепсия.
© Валентин Ангелов Всички права запазени
заровил бих главата си в тиня,
но пак ще бъда истински не сляп,
живота си не давам на тепсия."
Силен стих, извиращ от душата !
Поздрав за стиха! Браво. Валка! Потресе ме! Нека бъдем силни и вярваме в истинските неща!