18.03.2011 г., 12:38 ч.

Молитва 

  Поезия
602 0 2

Не съм играчка в ничии ръце

и съм готов с всекиго да споря,

в моите гърди тупти сърце

и аз за любовта си няма да се моля.

 

Не ще да търся спомена горчив

и да се лутам в празните надежди,

не бих аз станал плах и колеблив

на колене без капчицата нежност.

 

Лъжите всеки сам да си чете,

аз със своите думи никога не лъжа,

в моите гърди тупти сърце

и аз на никому не ще съм длъжен.

 

Профукал бих последния петак,

заровил бих главата си в тиня,

но пак ще бъда истински не сляп,

живота си не давам на тепсия.

 

 

 

© Валентин Ангелов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Профукал бих последния петак,

    заровил бих главата си в тиня,

    но пак ще бъда истински не сляп,

    живота си не давам на тепсия."

    Силен стих, извиращ от душата !
    Поздрав за стиха! Браво. Валка! Потресе ме! Нека бъдем силни и вярваме в истинските неща!
  • Само лирически минал през катарзис, простил на своите и чуждите грешките може да бъде толкова категоричен за бъдещето, защото ... Любовта не е по заслуга и в това е силата й! А заглавието само по себе си ме усмихва.
    ПоЗдрави!

Предложения
: ??:??