18.03.2011 г., 12:38

Молитва

795 0 2

Не съм играчка в ничии ръце

и съм готов с всекиго да споря,

в моите гърди тупти сърце

и аз за любовта си няма да се моля.

 

Не ще да търся спомена горчив

и да се лутам в празните надежди,

не бих аз станал плах и колеблив

на колене без капчицата нежност.

 

Лъжите всеки сам да си чете,

аз със своите думи никога не лъжа,

в моите гърди тупти сърце

и аз на никому не ще съм длъжен.

 

Профукал бих последния петак,

заровил бих главата си в тиня,

но пак ще бъда истински не сляп,

живота си не давам на тепсия.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Ангелов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Профукал бих последния петак,

    заровил бих главата си в тиня,

    но пак ще бъда истински не сляп,

    живота си не давам на тепсия."

    Силен стих, извиращ от душата !
    Поздрав за стиха! Браво. Валка! Потресе ме! Нека бъдем силни и вярваме в истинските неща!
  • Само лирически минал през катарзис, простил на своите и чуждите грешките може да бъде толкова категоричен за бъдещето, защото ... Любовта не е по заслуга и в това е силата й! А заглавието само по себе си ме усмихва.
    ПоЗдрави!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...