28 июн. 2011 г., 22:18

Молитва

1.3K 0 7

МОЛИТВА

 

А този път дали ще ме спасиш,

преди съвсем да се изгубя?

Душата ми дали ще възкресиш,

преди сама да я погубя?

Дали ще можеш пак да ми простиш

несдържания егоизъм?...

………………………….

Преди да стъпча белия си стих,

аз тихо в крепостта му влизам...

...........................................

 

От много чаши тежко вино пих

и в много камъни се спъвах...

Лицата си по сто пъти мених.

Със сълзи после изкупувах

греха, вината... И си отмъстих

на моя ден и сън несбъднат.

Ела сега като присъда!

Падни над мене! С огън ме разпни!

И нека в клада се превърна!

Сърцето и душата ми вземи,

преди отново да се спъна.

Бъди ми съдник! Праведно съди

за всеки грях и тежка дума!

 

Единствено зад твоите стени

аз мога себе си да бъда!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илияна Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...